“Обществото на пчеларите трябва да узрее” – Милен Стоянов

За морето от информация и най-големия проблем на пчеларите – тяхното разединение, можете да прочетете в интервюто ни с Милен Стоянов.

Той е съучредител на Българска асоциация Биопродукти (БАБ), член на управителния съвет и бивш неин председател.
От 2001 г. се занимава с пчеларство, а от 2005 г. – с биоземеделие. Дейността си развива в с.Мало Пещене

Защо избрахте пчеларството пред толкова много други отрасли? С какво ви спечели?

Пчеларството не е единствената ми дейност. Занимавам се с биологично растениевъдство. А пчеларството ме е спечелило още през 2001 г. с това, че човек разчита на себе си и семейството, и природата, в лицето на пчели и климат. Разбира се, след това на пазар и авторитет сред клиентите.

Занимавате се с пчеларство от почти 20 години. Смятате ли, че един начинаещ пчелар в днешно време може много по-лесно да навлезе в материята и да се обучи, отколкото преди години? Или независимо от богатия поток информация, уменията се придобиват с опит?

Нито тогава беше лесно, нито сега. Тогава имаше информация, която неизвестно колко десетилетия се е повтаряла без да навлизат нови технологии, работили сме с нея и често не сме разбирали защо правим дадено нещо по определения начен. Сега има огромен обем нова информация, но всеки би се удавил в това море, ако няма кой да го
насочва. Аз имах късмет съдбата да ме срещне с Маргарита Дикова и тя да ми предаде много знания, натрупани от чужди публикации и от контакти със сръбски пчелари и учени по пчеларство.

Познаваше се лично с такива светила в сръбското пчеларство като Иван Венер и Милан Матич, професор Мича Младенович. Когато списание ”Пчелар” спря да излиза, тя започна да издава сама списание “Пчелин”. Тогава аз започнах да търся материали за него и някои от тях бяха преведени и публикувани. Всичко това водеше до трупане на опит и знания.

Няма как да не попитаме и за проблемите в сектора, те са много. Кой обаче според вас е най-големият?

Всъщност колкото и много да са проблемите в пчеларството, те се въртят около един главен – пълна разединеност на сектора. Ако има едно представително сдружение, което да е оглавено от хора, които знаят как и искат да помогнат, то те могат да защитят интересите ни пред МЗХГ.

Справянето с проблема “разединеност” не може да стане с административни средства. Обществото на пчеларите трябва да узрее за това. Засега не се вижда светлинка в тунела. Дано скоро я видим и това да не е приближаващият влак на унищожението на пчеларството.

Като креативни и интелигентни същества, сме измислили доста начини, по които да вредим на пчелите. Ще се съгласите ли, че човекът е най-големият им враг?

Напълно съм съгласен. Представител на Homo sapiens съм, но не мога да измисля нищо за наше оправдание.

Твърди се, че все по-малко хора избират да се занимават с пчеларство. Каква е причината за това?

Не знам дали е така, но сигурно е възможно. От моя гледна точка възможните причини са:

  1. Масови отравяния на пчели без последствия за отровителите и компенсации за потърпевшите. Знаете за случая с 29-те крави. Сещате ли се за случай на отровени пчели, в който да са се разбързали да плащат?
  2. Все по-ниски добиви заради засилващото се глобално затопляне, водещо до по-малко цъфтяща растителност, по-кратък цъфтеж и с помалко нектароотделяне.
  3. Все по-ниски изкупни цени на меда. Тоест, и малкото добит мед, се реализира на ниски цени.

Ако заговорим за финансовата страна на нещата, смятате ли, че човек, отдаден на пчеларството, може да си позволи спокоен живот?

Ако разчита да живее само от това, то тогава е много трудно осъществимо. Трябва да има една сериозна инвестиция в подвижно пчеларство, но и това не създава сигурност. Ако човек има други доходи, а пчеларството само подпомага, то би могло да даде един нелош бонус. Има и трети вариант – да спестява всяка година част от получените средства от пчеларство и да прави някакви инвестиции, които постепенно да увеличават доходите. Така един ден е възможно да стане излишно заниманието с пчеларство или да остане като хоби.

Пчелите съществуват, откакто съществува и светът. Мислите ли, че изчезването им би могло да бъде ясен знак, че човечеството е застрашено?

По-ясен не може да бъде. Забелязва се някакво събуждане в обществото по този въпрос. Все още не е обхванало много хора, но има тенденция за растеж. Мисля, че в рамките на няколко години тези хора ще се превърнат в критична маса, за да могат да наложат опазването на пчелите.

Ако можем да погледнем през очите на една пчела, какво би било най-хубавото нещо, което ще видим?

Сутрешното слънце най-вероятно. Само можем да гадаем, но сякаш е това.

Обади се сега