ДА НЕ ПОДЦЕНЯВАМЕ ВИРУСИТЕ ПО ПЧЕЛИТЕ! – Част 1

Д-р Илиян Гечев, двм – експерт „Болести по пчелите и биологично сертифициране”

Вирусните болести по пчелите се проявяват през активнивния сезон. В този период вниманието на пчеларите е насочено основно към получаване на стокова продукция и по-малко към наблюдение за проява на клинични признаци на заболявания по пчелите. Това обаче може да ни изиграе лоша шега.

Вирусите се размножават в пчелите, отслабват имунната им система и предизвикват болестен процес. Когато коментираме вирусни заболявания по пчелите, следва да имаме предвид, че обикновено те се проявяват едновременно с други патогени: Varroa destructor (причинителят на вароатозата), Nosema ceranae (причинителят на нозематозата), Ascosphaera apis (причинителят на аскосферозата) и т.н.

Всички тези патогени влияят негативно на имунния отговор на пчелите, скъсяват продължителността им на живот, а като добавим и хранителният дефицит (липса на достатъчно по количество и качество храна) може да се стигне до загуба на семейства. Ето защо дори и в активния сезон трябва да сме много наблюдателни за проява на клинични признаци на болести по пчелите и незабавно да предприемем правилни мерки, с които да управляваме здравословния статус на пчелните си семейства.

Анализът на данни, предоставени от БАБХ след извършени проверки в регистрираните пчелини на територията на Република България и лабораторни анализи на умрели пчели, установени в някои от тях през м. март 2021 г. показва, че в България има области, в които 100 % от изследваните проби са положителни за вароатоза (София област, Враца, Габрово, Пазарджик, Смолян). В други области (Благоевград, Кюстендил, Враца, Русе, Силистра, Добрич, Разград) 100 % от изследваните проби са положителни за нозематоза. Това показва колко широко е разпространението на тези патогени в нашата страна.

Като се добави, че акарът Varroa destructor е вектор за разпространение на редица вируси можем да си представим, какъв е натискът от тези патогени върху организма на пчелите. Тук е мястото да отбележа, че в България е доказано разпространението на редица вируси: вирусът, деформиращ крилата (DWV), вирусът на черната пчелна майка (BQCV), вирусът на мехурчестия гнилец (SBV), острият вирусен паралич (ABPV), хроничният вирусен паралич (CBPV), израелският остър вирусен паралич (IAVP), като много често се среща смесена инфекция между отделните вируси.

Доказано е, че увреждането на епителните клетки на средното черво и потискането на имунния отговор на медоносните пчели от Nosema ceranae увеличават способността на вирусите да предизвикат заболяване, т.е. тяхната вирулентност.

Има данни, че при смесена инфекция от нозематоза (Nosema ceranae) и вирус на хроничния паралич по пчелите (CBPV) се наблюдава синергичен/взаимно усилващ се ефект. При наличие и на Varroa destructor настъпва срив в имунната система на пчелите, което още повече отслабва защитните сили на организма на пчелите и води до тяхната смърт. Акарът  Varroa destructor е както вектор на разпространение на вируса на хроничния паралич, така и естествен резервоар за този вирус.

Нещо повече – пчели, заразени с Nosema, показват повишена способност за репликация/възпроизводство на вируса на хроничния паралич. Следователно при смесени инфекции от различни патогени в организма на пчелите настъпват различни изменения, като някои от патогените взаимно засилват своето отрицателно въздействие върху организма на пчелите.

За да водим правилно борбата срещу вирусите следва да се приложи интегриран подход на управление за контрол на вирусите по пчелите. Затова обаче са необходими знания и умения от страна на пчеларите. Интегрирания подход означава детайлно познаване биологията на пчелите, на пчелното семейство и на патогените по пчелите.

Защитата на медоносните пчели от патогени  е неразделна част от управлението на пчелните семейста, което изисква отдаденост за изучаване на идентифицирането, диагностиката и лечението на болестите. Следователно, пчеларите трябва да имат основни познания за биологията на пчелите, идентифицирането на болестите, процедурите за предотвратяване и контрол на заболяванията.

Тук ще насоча вниманието Ви към клинични признаци на някои вирусни инфекции. През активния сезон е възможно в единични семейства в пчелина да се наблюдава поява на черни пчели с бляскави коремчета, без косми по гърдите. Пилото започва да се прошарва. Впоследствие броят на семействата, в които се наблюдават същите черни пчели се увеличава.

Пчели с такива признаци може да се наблюдават и в семейства, които са с ниска степен на опаразитеност с акара Varroa destructor. Независимо от ниската степен на опаразитеност с акара, вирусите са налични в семействата, размножават се и могат да предизвикат болестен процес. Това може да се случи дори и в семейства, които са добре развити и от тях е добит пчелен мед.

Възможно е черни пчели с бляскави коремчета, без косми по гърдите да се наблюдават във всички семейства в пчелина. Първоначално се наблюдават единични пчели с горепосочените признаци, впоследствие броят им се увеличава, а семействата започват да отслабват по сила. Пилото започва да се прошарва. В случая тези признаци ни насочват към хроничен вирусен паралич (сн.1).

Това е сигнал, който ни задължава да бъдем внимателни, и когато наблюдаваме подобни признаци да предприемем съответните мерки.

Има обаче семейства, при които се наблюдават и пчели с деформирани крила. Обикновено в тези семейства степента на опаразитеност с акара Varroa е висока. Това е насочващ признак за вирус, деформиращ крилата (сн.2).

През активния сезон може да се наблюдава и мехурчест гнилец. Пилото започва да се прошарва, има незапечатани килийки, в които ларвите са изправени, а главата им излиза над килийката. При изваждане с пинцет на такава ларва се вижда, че тялото й прилича на мехурче (сн. 3).

По-късно телата на ларвите изсъхват като коричка, придобиват тъмнокафяв цвят и за разлика от тези при американския гнилец лесно се отстраняват от от килийките (сн. 4). При част от килийките с болни ларви капачетата са продрани.

Но прошарване на пилото може да се наблюдава и при гнилцови заболявания. Затова трябва да можем да разграничаваме отделните заболявания. Например, при американския гнилец ларвите се заразяват чрез заразена храна в първите 48 часа след излюпването им, а смъртта им обикновено настъпва през първите два дни след запечатването на килийката.

Пилото е прошарено, килийките са с продрани и хлътнали капачета, консистенцията на ларвите първоначално е водниста, а след около три седмици след настъпването на смъртта тя става точеща се. Миризмата на умрелите ларви е гнилостна.

При европейския гнилец заразяването става също със заразена храна, но боледуват ларви на 3-4 дневна възраст. Смъртта им обикновено настъпва докато килийките са още незапечатани. Цветът на ларвите се променя от перлено бял и блестящ до жълтеникав, а по-късно до кремав. В тази фаза ларвата вече е мъртва. Впоследствие  тя загнива и придобива сиво-черен цвят, а консистенцията е кашеста, зърнено-водниста, но никога точеща се. Пилото е прошарено, но капачетата не са хлътнали или продрани.

За поставянето на диагноза е необходимо да се изпрати материал за лабораторно изследване, а след това при доказана вирусна инфекция да се приложи схемата за борба с вирусите по пчелите.

Прочетете част 2 тук >