Изчезнали пчели – причини и решения – Част 1

Д-р Илиян Гечев, двм – експерт „Болести по пчелите и биологично сертифициране”

През последните десетина години много пчелари от Европейския Съюз, Америка и Близкия Изток съобщават за внезапни и неочаквани загуби на пчелни семейства. Този феномен се наблюдава и в България. Причините за мащабните загуби на пчелните семейства са комплексни и влияние за това оказват много фактори: паразити (Varroa destructor, Acarapis woodi); патогени (Nosema spp., вируси); употреба на антибиотици; отравяне с пестициди, хранителен стрес (липса на достатъчно медоносни растения), технологични грешки и взаимодействията между тях. Някои стресови фактори като недостатъчни хранителни ресурси, засушавания и подвижно пчеларство са свързани с отслабване на имунната система на пчелите, а това прави семействата по-податливи на заболявания.

Varroa destructor е един от основните фактори за изчезването на пчелите 

През годината съм провел разговори с много пчелари относно здравословното състояние на пчелните им семейства, развитието им по сезони, добивите пчелен мед и т.н. Обикновено пчеларите съобщават, че семействата им са зазимени добре – с достатъчно медови запаси и през годината редовно са третирани срещу акара Varroa destructor (причинителят на вароатозата). 

Varroa destructor върху ларва на пчела работничка

Когато се навлезе в дълбочина на разговора за подробности относно развитието на семействата през годината и признаците, които пчелите показват става ясно, че в повечето случаи здравословния статус на пчелите се свежда само до контрол на вароатозата, а използваните продукти за борба с причинителя не винаги са разрешени за употреба. Изчезването на пчелите се получава, когато в продължение на няколко години не са провеждани третирания или третиранията не са проведени когато трябва, като време и с каквото трябва, като продукт. Броят на акарите в семействата достига няколко хиляди, а резултатът винаги е един и същ – смърт на пчелното семейство. 

Тук обаче клиничните признаците, които показват пчелите са явни и пчеларите могат да ги констатират. Излюпват се пчели с недоразвити крила, недъгави, с по-малки размери и безпомощни да оцелеят. 

Неопаразитена (в ляво) и опаразитени, новоизлюпени пчели работнички (трите в дясно)

Обикновено тези пчели пълзят, излизат от кошера и не се връщат или здравите пчели ги изхвърлят извън кошера. Популацията на възрастните пчели в семейството започва да намалява, а впоследствие пчелите изчезват. Понякога умрели пчели може да се установят на дъното на кошера, но обикновено пчелите напускат кошера и в него не остават пчели. Пилото, ако го има изглежда като изоставено. 

Varroa destructor и безкрили пчели на дъното на кошера

 

В този случай дори не може да се съберат пчели за изпращане за лабораторно изследване. Това затруднява поставянето на диагноза и откриването на истинската причина за изчезването на пчелите. Ако в кошера няма пчели за проба се изпращат отпадъците от дъното на кошера. Същите може да се изследват за наличие на акари. Добре е да има обратна връзка между лицата, изпратили пробите за лабораторен анализ и лицето, което поставя диагнозата.  

Nosema ceranae е другият основен фактор за изчезването на пчелите

 Заболяването няма сезонност – семействата боледуват през цялата година. Няма и диарични изпражнения по рамките, питите и т.н., както е при нозематоза с причинител Nosema apis. Много автори наричат Nosema ceranae “тихият убиец”, поради това, че клиниката е нетипична. Вероятно това е така, но моите лични наблюдения, подкрепени с лабораторни изследвания показват, че има насочващи признаци и това са: 

  • слабо развитие на пчелните семейства през целия сезон
  • пълзене пред кошерите и по тревите пред тях през пролетта, лятото, есента 
  • заразените пчели излизат от кошера и през зимните месеци дори и при ниски  температури ( ≤ 0◦С), пълзят и умират в снега
  • дезориентирани пчели 
  • несиметрично разположени крила (разкрилица, K-wing)
  • пчелите умират пред входа, на прилетната дъска или на дъното на кошера
  • пилото (ако все още има ) е прошарено
  • липса на пчели в кошера  

 

 

Умрели пчели на прилетната дъска и пред кошера 

Прошарено пило и останали много малко пчели в кошера

Семейство с “типични” признаци на синдрома на празния кошер (CCD), но питите не са с пило, а с пчелен мед

 

Ноземите използват хранителните вещества на пчелите за своя метаболизъм, което засяга поведението, физиологията и оцеляването на медоносните пчели. Заразените пчели са с понижен имунитет и стават по-рано извънгнездови пчели. Те обаче са по-малко ефективни при събирането на прашец и нектар в сравнение с пчелите, които съзряват нормално. Това води до невъзможност за осигуряване на хранителни запаси в семейството и в крайна сметка може да доведе до внезапната му смърт. Присъствието на спори на N. ceranae не винаги означава, че семейството отслабва по сила и умира. Това зависи от генетичната устойчивост на пчелите, храненето, климата или взаимодействията с други стресови фактори, като замърсители на околната среда или други паразити.

Отравянията са следващият основен фактор за изчезването на пчелите 

 

Извънгнездовите пчели са изложени на пестициди от външната среда по време на събирането на нектар и цветен прашец. Средата в кошера може допълнително да се замърси чрез акарициди, използвани за лечение на вароатозата по пчелите. Остатъци от над 100 различни пестициди и техните метаболити са открити в пчелите, цветния прашец, пчелния мед, восъка и инвентара. Много често количеството на даден пестицид, открит в кошера може да не е достатъчно самостоятелно да предизвика остра токсичност при пчелите. Комбинациите от пестициди и/или техните метаболити могат да имат кумулативен (натрупващ се) ефект, който предизвиква синергизъм (подпомагане) с други стресови фактори  като патогени, акари или неправилно хранене. Доказано е, че пчели, изложени на високи нива на пестициди са по-податливи на инфекция с N. ceranae поради неспособност да организират ефективен имунен отговор.

Фактори за изчезването на пчелите са и вирусите

Вирусите не може да се размножават извън живия организъм. Те инфектират пчелите и използват техния генетичен материал за своето възпроизводство. Инфектираните клетки умират или се увреждат, като започват да синтезират вирусни частици, които имат възможност след това да инфектират други клетки или други пчели. 

От организма на възрастните пчели и на пчелното пило са изолирани редица патогенни вирусни причинители. 

Част от вирусите се пренасят чрез акара Varroa destructor, който се явява вектор за разпространението им. Вирусите се предават от пчела на пчела чрез заразената храна, восък, мед, нектар – хоризонтален път на предаване. Вертикалният начин на предаване на инфекцията означава, че вирусните частици се предават от едно поколение пчели на друго. Това става чрез оплождане на майката от заразени с вируси търтеи, в резултат на което майката снася инфектирани яйца. 

Клиничните признаци при вирусните заболявания не винаги са характерни, но има и такива, които лесно се разпознават. Напр. при вирусът, деформиращ крилата винаги се излюпват пчели с деформирани крила, от където произлиза и наименованието му. Обикновено вирусът е асоцииран с Varroa destructor и се явява вектор за предаване, както и при острия вирусен паралич. 

Varroa destructor върху тялото на пчела с деформирани крила (DWV)

 

Признаците, които се наблюдават при вароатоза (Varroa destructor), нозематоза (Nosema ceranae)  и/или при някои вируси  (вирус деформиращ крилата – DWV) може да ни насочат за предстоящ възможен колапс на семейството и изчезването на пчелите през зимата.

Обади се сега