През последните години пчеларите в България често съобщават за висока смъртност на пчелните семейства през зимния период, семейства, в които има медови запаси, но са останали без пчели, наличие на по-дребни пчели с черни коремчета, пчели с деформирани крила, пълзящи пред кошерите пчели и т.н.
Причините за смъртността може да се дължат на редица фактори: патогени, пестициди, стресори, лоши пчеларски практики, климатични условия и т.н.
Анализ на данните от изследванията в лаборатория “Болести по пчели и буби” в НАЦИОНАЛЕН ДИАГНОСТИЧЕН НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКИ ИНСТИТУТ /НДНИВМИ/ – София за периода 2013-2015 г. показват, че нозематозата, заедно с вароатозата са най-сериозните здравни проблеми за пчеларството в България.
Освен това лабораториите, ангажирани с изследванията не са оборудвани за диагностика на важни вирусни болести по пчелите, които също са в състояние да предизвикат сериозни здравословни проблеми при пчелите (Б. Ликов, ЦЕНТЪР ЗА ОЦЕНКА НА РИСКА, 2015).
Петров, Пл. и кол. (2010) доказват, че от изследвани 98 пчелина от цялата страна, 44 % от пробите са положителни за Nosema ceranae, а 2 % за Nosema apis. Във всички погранични райони с Турция, Гърция, Македония, Сърбия и Румъния е установена нозематоза с причинител Nosema ceranae.
В изследване, проведено от Салкова, Д. и кол., през периода 2015-2016 г. свързано с мониторинг на спори на Nosema spp. и акара (Varroa destructor) в пчелни проби от различни области на България се доказва, че 49.7 % от пробите са положителни за нозематоза, 13.3 % – за вароатоза, а 18.8 % са положителни за смесена инфекция нозематоза-вароатоза.
Вълчовски, Р. и кол. (2017) извършват анализ на риска на икономически значимите заболявания по пчелите в България и в Северна Македония. Авторите установяват, че от изследвани 205 броя пчелни семейства от 36 района с различен ландшафт, в засегнатите райони американския гнилец обхваща 33.33 %, а като цяло 12 % от изследваните пчелини. Причинителят на вароатозата – Varroa destructor също е доказан като патоген по пчелите. В почти една трета от изследваната популация е доказана инфекция главно с Nosema ceranae. Броят на ноземите в отделни пчели варира от 8 000 до 7-8 000 000. Nosema apis е доказана само в две пчелни семейства.
Във всички изследвани пчелини са открити следните вируси: вирус на черната пчелна майка (BQCV), вирус, деформиращ крилата (DWV), вирус на хроничния паралич (CBPV), вирус на мехурчестия гнилец (SBV) и на израелския остър вирусен паралич (IAPV). В голяма част от пчелините е установено, че са заразени с няколко вируса, а именно с DWV и BQCV.
Шумкова. Р. и кол. (2018) извършват проучване в три региона на България и доказват наличието на следните вируси: DWV, BQCV, SBV и АBVP (остър вирусен паралич). И в трите района е доказана нозематоза (Nosema ceranae), като процентът на положителните проби достига до 77. 2 (Русе). Резултатите от изследването са отразени в табл. 1.
Разпространение на вируси и нозематоза в България
M. Meixner и кол. (2014) в проучване, проведено в 11 страни от ЕС доказват, че 100% от пробите от България са полжителни за смесена инфекция от остър вирусен паралич (ABPV) и вирус, деформиращ крилата (DWV).
Simeunović, Р. и кол. (2014) в изследване, проведено в Сърбия доказват, че от 55 пчелни семейства от различни региони на страната 76.4% от тях са положителни за DWV, a 61.8% за ABPV. Проучванията, проведени през последните години във Франция, Австрия, Унгария и Словения, доказват, че вирусите ABPV и DWV са преобладаващи в европейските медоносни пчели, присъстващи съответно в 37-70% и 70-97% от пчелните проби.
Всичко това показва, че в патологията на пчелите в България освен основните патогени – Varroa destructor (причинителят на вароатозата) и Nosema ceranae (причинителят на нозематозата) намеса имат причинителите на американския и на европейския гнилец, гъбички (аскосфероза), а така също и много вируси.
Jacques, A. и кол. (2017) провеждат мащабно международно проучване върху 5798 пчелина в 17 държави от ЕС за установяване на причините за високата смъртност при пчелите. Резултатите показват, че загубите през зимата варират между 2% и 32%. Авторите подчертават, че отношение към смъртността имат знанията на пчеларите и пчеларските практики, които често се пренебрегват.
Данните показват, че пчеларите любители с малки пчелини и малък опит в пчеларството имат двойно по-висока смъртност през зимата в сравнение със семействата, отглеждани от професионални пчелари.
България не е включена в това международно изследване, но моите наблюдения показват, че и у нас загубите на пчелни семейства също се дължат на недостатъчни познания на пчеларите и на прилаганите от тях пчеларски практики.
Наличието на различни патогени означава, че трябва сме много наблюдателни при извършването на инспекция на пчелните семейства за здравословен статус. Клиничните признаци при отделните заболявания в повечето случаи са специфични, необходими са познания и за това, каква проба пчели/пило да се вземе за лабораторно изследване, как да се съхрани, къде да се изпрати за поставяне на диагноза и какви мерки да се предприемат след това.