ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ НА ПЧЕЛИТЕ – КАК И С КАКВО? (ЧАСТ I)

Д-р Илиян Гечев, двм – експерт „Болести по пчелите и биологично сертифициране”

Мерки за биосигурност в пчаларството

Причинителите на болести по медоносните пчели представляват важна заплаха за развитието на пчеларския сектор. Прилагането на мерки за биосигурност в пчеларството оказва съществена роля в подкрепа здравето на медоносните пчели. Група експерти от Европейския съюз (ЕС) и от САЩ (Pietropaoli, M. et al., 2021) разработват мерки за биосигурност в пчеларството. Те гидефинират по следния начин: това са всички онези оперативни дейности, извършвани от пчеларя за контролиране на риска от въвеждане и разпространение на специфични причинители на болести по медоносните пчели.

Често срещани болести по медоносните пчели

Най-важните болести по медоносните пчели в Европа са: вароатоза, американски гнилец, европейски гнилец, нозематоза и етиноза (с причинител малък кошерен бръмбар). Малкият кошерен бръмбар не е разпространен в нашата страна, но представлява реална опасност за пчеларството. Тук може да се добавят и вирусните болести по пчелите, които не са за подценяване. Мерките за биосигурност в пчеларството се класифицират в „категории“, свързани с производителността на пчелите и подхода „Едно здраве“. Тук се има предвид човешкото  здраве, здравето на пчелите и опазването на околната среда. Прилагането на мерките за биосигурност представлява съществена стъпка напред за повишаване устойчивостта на европейското пчеларство, респективно и на пчеларството в България.

Какви мерки за биосигурност в пчеларството се предприемат?

Мерките за биосигурност в пчеларството за най-често срещаните болести по медоносните пчели в Европа може да бъдат обобщени по следният начин:

• Вароатоза (Varroa destructor)
• Третиранията срещу вароатозата да се провеждат винаги в съответствие с националното законодателство
• Третиранията да са в съответствие с принципите за интегриран подход в борбата срещу вароатозата, като се вземе предвид степента на опаразитеност с Varroa
• Използване на дълбоко мрежесто дъно
• Нуклеусите да са с произход от семейства, без клинични признаци на заболявания, свързани с Varroa (напр. вирусни заболявания – остър вирусен паралич, вирус деформиращ крилата, израелски вирусен паралич, мехурчест гнилец и др.)
• Поддържане броя на Varroa под вредния праг във всяко семейство
• Използване на диагностични пособия за измерване степента на опаразитеност с Varroa (напр. Вароа тестер 3 в 1, Easy check и т.н.)
• Едновременно третиране на всички семейства в пчелина и тези в същия район
• Броя на проведените през годината третирания срещу акара зависи от степента на опаразитеност на пчелите
• Пчеларите да са запознати с клиничните признаци и начините на предаване на вароатозата и вирусните болести по пчелите
• Отчитане ефикасността на използвания ВМП срещу  Varroa, като след третиране се проверява наличието/липсата на акари Varroa върху възрастните медоносни пчели, в килийките с пило и/или падналите на дъното на кошера акари
• Редуване на активните субстанции на ВМП, за да се избегне създаване на резистентност/устойчивост на Varroa към тях
• Проверка на здравословното състояние на бащините семейства (произвеждащи търтеи), особено за вируси
• За предпочитане е да се използват противопаразитни ВМП, разрешени в биологичното пчеларство (органични киселини и етерични масла)

Към настоящия момент в нашата страна има разрешени за употреба 17 бр. ВМП с противопаразитно действие, които следва да се използват по начин и в дози, препоръчани от производителите им (табл. 1).

Подробности за подхода в борбата с вароатозата вж. в лекцията  „Вароатоза по пчелите”, представена пред пчеларско сдружение „Родопска пчела“ – Смолян, м. август 2020 г. или в youtube https://www.youtube.com/watch?v=N1C_IsWnd4w&t=98s.

• Нозематоза (Nosema apis, N. сeranae)

Какви мерки се предприемат срещу нозематоза?

Мерките за биосигурност срещу нозематозата се състоят в следното:

• Да не се използват повторно пити (празни или със запаси от мед и/или цветен прашец), произхождащи от семейства, пчелите на които са напуснали кошера
• Предотвратяване замърсяването на изкуствени водоизточници с фекалии или с удавени пчели
• Закупуване на пчелни майки само от лицензирани майкоразвъдни стопанства с доказан здравословен статус
• Вземане на проби (от ветеринарен лекар) от извънгнездови пчели рано през пролетта или през есента и изпращане в акредитирана лаборатория за изследване за нозематоза
• Укрепване имунната система на пчелите и стимулиране яйценосната дейност на майките през пролетта (март-април) и през есента (август-септември) чрез третиране с допълващи фуражи (напр. НОЗЕМАТ ХЕРБ, НОЗЕМАТ ХЕРБ ПЛЮС, ИМУНОСТАРТ ХЕРБ). Комбинираното използване на горепосочените продукти увеличава тяхната ефикасност и продължителност на действие.

В борбата с нозематозата следва да се приложи интегриран подход, което означава въздействие върху организма на пчелата за справяне с причинителя. Това се постига чрез: намаляване нивата на ноземните спори, благоприятно въздействие върху чревната микрофлора и епителните клетки на червото, повишаване на имунитета, удължаване продължителността на живот на пчелите и контрол върху съпътстващи заболявания (вароатоза, аскосфероза, бактерии, вируси и т.н.).

Подробности за подхода в борбата с нозематозата по пчелите вж. в лекцията  „Нозематоза, лечение и синдром на празния кошер”, представена пред пчеларско сдружение „Родопска пчела“ – Смолян, м. август 2020 г. или в youtube https://www.youtube.com/watch?v=INHQhIbrxto&t=9746s

                                                                                                (следва)