Нозематоза по пчелите – как да намалим щетите? Лечение и превенция

Д-р Илиян Гечев, двм – експерт „Болести по пчелите и биологично сертифициране”

Нозматоза: паразитно заболяване по пчелите

Едно от паразитните заболявания по пчелите, което е широко разпространено в страната (и в света) и нанася сериозни икономически щети на пчеларите е нозематозата. Причинява се от вътреклетъчните паразити Nosema apis и Nosema ceranae. Доказан е и трети вид – Nosema neumanni, който е установен в Централна Африка ((Уганда).

През м. март е необходимо да обърнем внимание на общото физиологично и здравословно състояние на пчелите, за да ги подготвим за активния пчеларски сезон. Най-широко разпространените заболявания по пчелите в България са вароатозата (с причинител Varroa destructor) и нозематозата (с причинител Nosema ceranae).

Условията на околната среда може да окажат пряко въздействие върху тези патогени по пчелите, включително и върху вируси. Те оказват и непряко въздействие – промяната в поведението на пчелите, имунитетът и физиологичното им състояние. От факторите на околната среда температурата е ключов елемент за жизнения цикъл на медоносните пчели в страните с умерен климат.

По време на топлите пролетни и летни месеци, пчелните майки активират яйценосната си дейност, увеличават количеството на пилото и на възрастните пчели, хранят се активно, пчелите преработват нектара в мед и натрупват енергийни запаси. През студените месеци количеството на възрастните пчели намалява, майката прекратява снасянето на яйца, а липсата на пило има пряко отношение към възможността за размножаване на акара Varroa destructor и количеството му в пчелното семейство намалява значително.

Акара е и вектор на разпространение на редица вируси по пчелите: (остър паралич по пчелите; хроничен вирусен паралич; вирус, деформиращ крилата; кашмирски вирус; израелски остър вирусен паралич; мехурчест гнилец). Това дава обяснение защо през зимните месеци нивото на вирусите в пчелните семейства е ниско.

За причинителите на нозематозата (Nosema ceranae и Nosema apis) температурата на околната среда не оказва толкова видимо влияние върху тяхното развитие. Те са вътреклетъчни чревни паразити за медоносните пчели A. mellifera. Инфекция, предизвикана от N. ceranae се предава орално (през устата) чрез пчелния мед, нектара, цветния прашец и фекалиите (изпражненията) на пчелите.

 След прием на ноземни спори през устата, те попадат в ендотелните клетки на средното черво на пчелата, където се и възпроизвеждат. След това спорите може да инфектират съседни клетки на червото и отново да се възпроизведат или да попаднат в просвета на червото и се изхвърлят от организма на пчелата чрез фекалиите.

Двата вида причинители са различно чувствителни към температури. Nosema ceranae е по-добре адаптиран към по-високи температури, но е и по-чувствителен към ниски температури. Той губи жизнеспособността си след седем дни при температура -18^◦C и е по-уязвим към ниски температури в сравнение с N. аpis. Това дава обяснение и защо Nosema ceranae е преобладаващият причинител на нозематозата в страните от Южна Европа, в т.ч. и в нашата страна.

Тъй като медоносните пчели обикновено не летят при температури под 9^◦C и не излизат да събират прашец и нектар при температура под 12^◦C, пчелите работнички могат да останат в кошера в продължение на много седмици или дори месеци през зимата. Като част от социалния имунитет, медоносните пчели предприемат облитане с цел да дефекират извън кошера, като по този начин се ограничава фекално-оралния път на предаване на инфекцията.

Така медоносните пчели могат да задържат фекалиите си в ректума за продължителен период от време, докато външните условия им позволят да летят. В този контекст температурата на околната среда и възможността за облитане и освобождаване от фекалии влияят не само на разпространението на причинителя в семейството, но и на степента на концентрация на ноземни спори при заразените медоносни пчели чрез натрупване на спори в заразени индивиди.

В резултат на опаразитяването с ноземни спори в организма на пчелите настъпват промени в метаболизма на протеините. Увредените епителни клетки на червото не могат да усвоят цветния прашец и хранителните вещества, и пчелите започват да гладуват. Те пренасочват протеините към възстановяване на епителните клетки. Хипофарингеалните жлези, които произвеждат пчелно млечице закърняват, а това води до непълноценно хранене на майката и на пилото.

При опаразитените пчели настъпват промени и в метаболизма на въглехидратите, в резултат на което част от извънгнездовите пчели не се завръщат обратно в кошера.  В организма на пчелите настъпва енергиен стрес.

Промени настъпват и в някои пчелни феромони.  Заразените пчели започват задължения, които обикновено се поемат от по-старите пчели. Те съзряват преждевременното и поемат задълженията на извънгнездови пчели. Продължителността на живот при опаразитените пчели е скъсена.

При болните от нозематоза пчели настъпват промени и в имунната им система. При тях намалява количеството на общия белтък и на лизозима в хемолимфата, в резултат което намалява и устойчивостта им към причинители на други заболявания и към пестициди.

Заразените с Nosema ceranae пчелни семейства постепенно отслабват по сила (количество пило и възрастни пчели), трудно презимуват и това води до повишена зимно-пролетна смърност. Това са само част от негативните последици, предизвикани от инфекция с Nosema ceranae.

Клинични признаци при нозематоза

Заразените с Nosema apis пчели показват следните клинични признаци: не могат да летят, пълзят пред кошера, коремчета им са подути и почернели. Пчелите, включително болната пчелна майка дефекират в кошера и зацапват рамките, питите и стените на кошера с диарични петна. Има ясно изразена сезонност – в края на зимата и началото на пролетта. На дъното на кошера се наблюдава значителен подмор. Семействата се развиват бавно през пролетта и проявяват безпокойство.

За разлика от нозематозата, предизвикана от Nosema apis, при нозематоза, предизвикана от Nosema ceranae диарични петна няма. Обикновено се твърди, че заразените с Nosema ceranae пчели не показват клинични признаци. Възможно е при различните климатични зони и географски ширини това да е така, но в България в резултат на дългогодишни собствени изследвания може да се обобщи следното: има насочващи признаци, които болните пчели показват.

Част от пчелите пълзят по земята пред кошерите и по тревите (сн.)

Част от пчелите са с несиметрично разположени крила (разкрилица) (сн).

На дъното на кошера има подмор, като част от умрелите пчели са с несиметрично разположени крила и изглеждат като вцепенени. (сн.) Малка част от тях са с извадени хоботчета (както при отравяне)(сн.)

В кошера има мед, но няма пчели. Това са типични признаци на синдрома на празния кошер (CCD), но изоставените пити са пълни с пчелен мед, а не с пило (сн.) Ако има пило то е изоставено, прошарено, но здраво. Впоследствие умира (сн.).

Смяната на пчелната майка не дава добри резултати. Семействата не приемат храна (сироп).

Заболяването се проявява целогодишно, семействата не се развиват дори и при наличие на отлична паша.

Как пчеларите да се справят с нозематозата?

За да се намалят щетите и ограничи вредното въздействие на Nosema ceranae върху организма на пчелите, пчеларите е добре да са запознати със следните основни принципи и пчеларски практики:

• Количеството на ноземните спори не отразява тежестта на протичане на заболяването и зависи от физиологичното състояние на пчелите
• Насочващите клинични признаци (проявяват се целогодишно, пълзящи пчели, разкрилица) са индикатор за провеждане на инспекция на семейството
• Изпращане на проба за изследване в акредитирана лаборатория
• Намаляване на стресовите фактори за пчелите – недостиг на храна, патогени, пестициди
• Подмяна на пчелните майки на всеки 2 години, с цел поддържане на силни семейства
• Подмяна на 30 % от питите всяка година, с цел поддържане на ниски нива на патогени в кошера
• Дезинфекция на кошерите и на инвентара

Борбата с нозематозата включва три основни направления:

• въздействие върху епителните клетки на червата чрез подхранване с допълващи фуражи, с цел повишаване устойчивостта на клетъчните стени и намаляване количеството на ноземните спори в храносмилателната система на пчелите
• активиране на имунната система на пчелите чрез подхранване с допълващи фуражи, с цел повишаване съпротивителните сили на пчелите и намаляване вредното въздействие на ноземите върху техния организъм
• контрол на съпътстващи заболявания – вароатоза, гнилцови и вирусни заболявания, аскосфероза

Лечение на нозематозата по пчелите

Много често нозематозата протича като смесена инфекция с вароатоза, аскосфероза или вируси. Това усложнява лечението и времетраенето на оздравителния процес. От съществено значение е и вида на пестицидите, които пчеларя е употребявал за борба с вароатозата и тези, внесени в пчелното семейство чрез цветния прашец и нектар от растения, третирани с продукти за растителна защита.

Всичко това налага промяна в подхода, необходимо е да се приложи нова философия при третирането на пчелните семейства. Това означава нов, интегриран подход, който включва: въздействие върху епителните клетки на червата на пчелата, активиране на имунната им система и контрол на съпътстващи заболявания (вароатоза, аскосфероза, вируси).

Внасянето на пестициди в пчелното семейство трябва да се сведе до минимум. Те са основен фактор, който има отношение към снижаването на имунитета на пчелите, податливостта им към нозематоза, а от там и за по-тежкото протичане на болестния процес. Като се добави, че пчелите са изложени непрекъснато и на редица други стресови фактори (ограничени хранителни ресурси, фунгициди и т.н.) може да се предположи какви трябва да са защитните сили на пчелите, за да устоят на тези въздействия.

Допълващите фуражи с въздействие върху епителните клетки на червата и активиране имунната система на пчелите следва да се прилагат през пролетта (март, април) и през есента (август, септември) като превантивна мярка срещу нозематозата. При доказано заболяване, тези продукти се прилагат и през активния сезон, с цел подпомагане на оздравителния процес. Прилагат се в дози и по начин, препоръчан от производителите.

Напр. препоръчителната доза за НОЗЕМАТ ХЕРБ, НОЗЕМАТ ХЕРБ ПЛЮС и ИМУНОСТАРТ ХЕРБ (продукти, които повишават устойчивостта на пчелите срещу нозематоза и укрепват имунната им система) е 10 ml/семейство, приложена по един от следните начини:

•  10 ml от продукта се разтварят в 200 ml захарен сироп (1:1). Сиропът се налива в хранилката
•  10 ml от продукта се разтварят в 90 ml захарен сироп (1:1). Сиропът се напръсква директно върху пчелите
•  10 ml от продукта се разтварят в 90 ml захарен сироп (1:1) Сиропът се накапва върху горните летви на плодниковите пити
•  Независимо от начина на прилагане, пчелните семейства се третират 2 – 4 пъти през интервал от 5 – 7 дни
•  10 ml от продукта се смесват с 300 – 500 g медно-захарна пита. Пчелните семейства се подхранват 2 – 3  пъти през интервал от 10 – 14 дни

Пчеларите трябва да засилят естествената защита на пчелите чрез подаване на храни с доказано качество, които съдържат ключови молекули и поддържат добър здравословен статус на пчелите.

ХИПОКРАТ, най-великият лекар на античността, наричан още баща на медицината е казал: “Нека храната да бъде твое лекарство и лекарството да бъде твоята храна”. Този философски принцип, доказан във времето с успех може да се приложи и в съвременното пчеларство, а превенцията чрез храни е ключът към опазване здравето на пчелите.

Автор: Д-р Илиян Гечев, двм

За още полезни статии от Екстракт Фарма, посетете блога ни.